Изложбата „Новият телескоп в НАО, децата и Космосът“ бе открита в Столичната библиотека

Apr 122024

Изложбата на първите заснети изображения на космически обекти с новия 1,5-м телескоп на в НАО Рожен на Института по астрономия – БАН, и творбите на ученици от 4. ОУ „Проф. Джон Атанасов“ на тема „Космос“ бе открита в централното фоайе на Столичната библиотека. Експозицията от фотоси, детски рисунки и различни проекти ще остане там до 17 април включително.

Изложбата „Новият телескоп в НАО, децата и Космосът“ е посветена на 12 април – Международния ден на авиацията и космонавтиката, а събитието включваше и представяне на новата книга на гл. ас. д-р Александър Куртенков „Съкровищата на Галактиката“.

Събитието бе открито от директора на Столичната библиотека Юлия Цинзова, която поздрави съорганизаторите на проявата и изрази задоволство от факта, че именно на територията на библиотеката за първи път си дават среща изображенията на космически обекти и вдъхновените от тях творби на ученици от 3-ти и 4-ти клас.

Заместник-директорът на ИА с НАО проф. д-р Бойко Михов благодари за любезното съдействие и за домакинството на изложбата от страна на Столичната библиотека и поздрави авторите на включените детски творби. Той припомни досегашните съвместни инициативи на 4. ОУ „Проф. Джон Атанасов“ и на института и изрази надежда за по-нататъшно успешно партньорство.

Седмокласничките Емили Паунова и Радостина Михайлова от Клуб „Училищни медии“ с ръководител Силвия Костадинова посочиха, че този уникален проект не само показва красотата и разнообразието на космическите теми, изразени чрез рисунки и макети, но и засилва въображението и интереса на младите ученици към невероятните тайни на Вселената. „Изложените творби са не само израз на детската фантазия, те са и своеобразен портал към безкрайните възможности на научното познание. Изследването на Космоса може да ни вдъхнови да се стремим към постижения и да даде по-голяма перспектива за собствените ни възможности“, допълниха те.

При голям интерес и различни въпроси премина представянето на книгата „Съкровищата на Вселената“ с автор гл. ас. д-р Александър Куртенков. Той разказа как се е стигнало от първоначалната покана от издателство „Klett“ до осъществяването на изданието, което представлява полезно помагало за начинаещи астрономи и съдържа някои от най-красивите галактични обекти. Д-р Куртенков направи ценни разяснения по съдържанието на книгата и раздаде много автографи.

Изложба „Новият телескоп в НАО, децата и Космосът“ се открива в Столичната библиотека на 11 април

events, news Comments Off

Apr 102024

Ще бъде представена и новата книга „Съкровищата на Галактиката“на астронома Александър Куртенков

Съвместна изложба на заснети с новия 1,5-м телескоп на Института по астрономия в НАО Рожен първи изображения на космически обекти, и вдъхновени от тях творби на ученици от 4. ОУ „Проф. Джон Атанасов“, ще бъде открита в централното фоайе на Столична библиотека на 11 април (четвъртък) в 16:30 ч. Събитието под наслов „Новият телескоп в НАО, децата и Космосът“, посветено на Международния ден на авиацията и космонавтиката 12 април, включва и представяне от 17:00 ч. в Зала „Вяра“ на библиотеката на новата книга на гл. ас. д-р Александър Куртенков „Съкровищата на Галактиката“.

Две години – от първата копка до построяването на модерния телескоп и официалното
му откриване на 1 юли 2023 г. отне изграждането на най-новата придобивка на учените
от Института по астрономия с НАО. Космически изображения, направени с новото
автоматизирано и роботизирано устройство, бяха представени за първи път в ефектни
фотоси на изложба в БАН през октомври м.г. Авторът на фотографиите, астрономът гл.
ас. д-р Милен Минев надниква към планетата Юпитер, както и към звезди, мъглявини,
галактики, звездни купове и образувания от междузвезден газ и прах като известните
„Стълбове на сътворението“ в мъглявината Орел на съзвездието Змия. Обработката на
заснетите изображения е осъществена от астронома и оперен изпълнител Емил Иванов.
Изложбата бе представена в електронен вид в 4. ОУ „Проф. Джон Атанасов“ в София, а
ученици от третите и от четвъртите класове се включиха в конкурс на училището на
тема „Космос“. Най-добрите рисунки и макети, изработени от децата, бяха
експонирани в края на март т. г. в Централното фоайе на Българската академия на
науките. Сега оригиналните фотографски изображения и произведенията на детското
въображение на тема Космос ще бъдат експонирани съвместно, също за първи път, в
Столичната библиотека.
За по-любознателните е премиерата на най-новото заглавие с автор Александър
Куртенков – книгата „Съкровищата на Галактиката“, своеобразен гид по астрономия за
малки и големи. Тя повежда читателя на вълнуваща разходка, в която любителите на
звездното небе ще открият пленителни изображения на някои от най-красивите
галактични обекти: кълбовидни и разсеяни звездни купове, емисионни, отражателни и
тъмни мъглявини.

Магнитна активност вследствие поглъщане на планета при М гиганта RZ Ari

news Comments Off

Mar 192024

Международен екип учени с водещи изследователи от Института по
астрономия с НАО установиха причината за магнитната активност при
единичния М гигант RZ Ari. Установено беше, че тази звезда- гигант е
проеволюирала до върха на клона на гигантите или даже още по-нататък
– след стадия на хелиево горене. Еволюционният стадий, на който се
намира звездата не предполага активност от слънчев тип динамо (алфа-
омега), но анализа на параметрите на звездата – въртене, химически
обилия, сила на магнитното поле и др., показват, че са възможни други
видове динамо, като алфа 2 – омега, доколкото въртенето на звездата е
ускорено, вследствие евентуалното поглъшане на планета, а
съдържанието на химическия елемент литий е нетипично високо.
Има и индикации за наличието на големи конвективни структури на
повърхността на гиганта, което може да предполага действие на локално
динамо, по подобие на свръхгиганта Бетелгейзе. Но, анализа на
спектрополариметричните и фотометричните данни показа, че дори и да
действа такова, то неговия принос за магнитното поле и активност при
RZ Ari не е основен. Направена е за първи път и магнитна карта на
повърхността на звезда в такъв напреднал еволюционен стадий, която
показва полоидален и тороидален компоненти на магнитното поле, в
съгласие с динамо-теорията. Изследването е частично финансирано от
Фонд научни изследвания на Република България по проект ДН 18-2. То
е публикувано в европейското списание Astronomy and Astrophysics през
м. януари 2024 г.

Изследване на повторно нова избухващa звезда е най-значимото научно постижение на Института по астрономия с НАО – БАН за 2023 година

important, news Comments Off

Jan 262024

Резултатите от изследването бяха публикувани в „Astronomy & Astrophysics“

Схема на областите на разсейване при RS Oph – екваториална и полярни области.

Институтът по астрономия определи като най-значимо свое научно постижение за 2023 г. изследването на звезда, част от клас избухващи звезди – повторно нови. Резултатите, получени от колектива с ръководител гл. ас. д-р Янко Николов, са публикувани в „Astronomy & Astrophysics“ 679, A150 под заглавие “Transient and asymmetric dust structures in the TeV-bright nova RS Oph revealed by spectropolarimetry“ (Неустойчиви и асиметрични прахови структури в повторно новата RS Oph, открити чрез спектрополяриметрични наблюдения).

В обработката и публикуването на получените с 2-м телескоп в НАО Рожен данни са взели участие и Хуан Луна, Кирил Стоянов, Галин Борисов, Коджи Мукай, Дженифър Соколоски и Антоанета Аврамова-Бончева. Continue reading »

Интервю на доц. Камен Козарев

news Comments Off

Jan 112024

LOFAR – супермодерният радиотелескоп, с който България ще гледа към далечни галактики

Европейската комисия одобри създаването на LOFAR ERIC с участието на България

important, news Comments Off

Dec 212023

Европейската комисия одобри създаването на LOFAR ERIC (European Research
Infrastructure Consortium – Европейски консорциум за изследователска
инфраструктура), в който България е пълноправен член – учредител. Основната задача
на LOFAR ERIC е да осигури на европейската астрономическа общност координирана
експлоатация на LOFAR (Low Frequency Array, или Нискочестотен масив), най-
големият радиотелескоп в света в ниски честоти под 250 MHz. LOFAR ERIC има за цел
да позиционира LOFAR като водеща в света изследователска инфраструктура, която в
дългосрочна перспектива да поддържа глобални лидерски позиции в
радиоастрономията.

LOFAR е изключително гъвкав модерен радиотелескоп, който може да се използва за
наблюдения както на най-древните звезди и галактики, така и на нашето Слънце и
динамиката на земната йоносфера. По своята същност, това е общоевропейска
инфраструктура за нискочестотни радиоастрономически наблюдения с антенни
станции, разположени в 8 европейски държави (към 2021 г.) Тези дълги международни
базови линии са от съществено значение за осигуряване на високата ъглова
разделителна способност на LOFAR, която ще остане уникална за тези ниски честоти
най-малко в рамките на следващото десетилетие. Планираният за изграждане в
България обект от Националната пътна карта за научна инфраструктура (2020-2027)
LOFAR-BG ще бъде най-южното и най-източно съоръжение на телескопа – нова и
единствена антенна станция към днешна дата в Югоизточна Европа.

Най-мощният в света радиотелескоп ще обслужва нуждите на изследователската
общност поне в рамките на това десетилетие, като посредством LOFAR ERIC ще
осигурява непрекъснато функциониране и предоставяне на научни услуги за
потребителите, както и по-нататъшно техническо развитие. Той ще спомогне за
обединяване на европейската изследователска общност с цел максимално увеличаване
на научните резултати от мощната и универсална инфраструктура LOFAR.

LOFAR ERIC ще обедини радио и софтуерни инженери, IT експерти и астрономи в
междудисциплинарно международно сътрудничество и ще предложи възможности на
европейската изследователска общност, които не са достъпни другаде по света. По този
начин ще се осигурят огромни предимства за европейските изследователи както от
научна, така и от техническа гледна точка. Това ще спомогне учените на Стария
континент да запазят водещи позиции в изследванията и по отношение на квадратния
километров масив (Square Kilometer Array или SKA – глобален телескоп в Австралия и
Южна Африка, планиран да започне работа по-късно през това десетилетие.

ИА с изложбата в 4 ОУ

events, news Comments Off

Dec 072023

Третокласниците от 4 ОУ „Проф. Джон Атанасов“ в София присъстваха на откриването в електронен вид на изложбата на първите изображения, направени с новия 1,5-м телескоп в НАО Рожен. В ефектни фотоси експозицията бе представена за първи път през октомври в Централното фоайе на Българската академия на науките. Сред първите изображения на космически обекти, заснети с новия 1,5-м телескоп в НАО Рожен са планетата Юпитер и звезди, мъглявини, галактики, звездни купове и образувания от междузвезден газ и прах като известните „Стълбове на сътворението“ в мъглявината Орел на съзвездието Змия. Автор на фотографиите е астрономът гл. ас. д-р Милен Минев, обработката им е осъществил астрономът и оперен изпълнител Емил Иванов. Изграждането на най-новата придобивка на учените от Института по астрономия с НАО отне две години – от първата копка до построяването на съоръжението и пускането му в експлоатация на 1 юли 2023 г.

Изложбата бе представена на възпитаниците на 4 OУ от научния секретар на Института по астрономия с НАО доц. д-р Росица Митева. Директорът на учебното заведение Таня Груева поздрави присъстващите и екипа от преподаватели на третите класове Силвия Николова и Таня Паскалева, Таня Попова и Кристина Манова, Мая Маркова, Антоанета Цанева, инициатори на идеята за експозицията в учителската стая на училището.
Децата задаваха много и любопитни въпроси на доц Митева, например: какво представлява една черна дупка; как се формират планети; какъв е съставът на пръстените на Сатурн; как е създадена Вселената, колко голяма е и дали е безкрайна; какво характеризира екзопланетите; има ли живот на други планети. Третокласниците се интересуваха също от съзвездия,галактики и от Млечния път.

Предварителният интерес, проявен към изложбата, е родил идеята в училището да се проведе конкурс за най-добър проект на тема „Космос“. Специално жури ще отличи най-добрите творби.

Снимки: Таня Паскалева

Лекция на Евгени Семков в МГУ

events, news Comments Off

Nov 232023

Лекция на тема „Астрономията в България“ изнесе директорът на Института по астрономия с НАО – БАН проф. дн Евгени Семков пред студенти и преподаватели от Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“. Той припомни най-важните моменти от историята на астрономическата наука и практика у нас – от създаването през 1897 г. на първата у нас и една от първите на Балканите Астрономическа обсерватория, към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и ролята на проф. Бъчеваров, първият преподавател по астрономия в тогавашното Висше училище, до наши дни.

Стана дума и за астрономическите организации в България днес, сред които ИА с НАО – БАН; Катедрата по астрономия към Софийския университет „Св. Климент Охридски” и Астрономическия център към Шуменския университет „Еп. Константин Преславски”; народните астрономически обсерватории и планетариуми в цялата страна.

Астрономията в България се развива благодарение на новата апаратура и телескопи, с които се увеличават нашите възможности за изследване на космическите обекти, отбеляза проф. Семков. След първата професионална астрономическа обсерватория в Белоградчик е построена Националната астрономическа обсерватория Рожен, която е научен комплекс от пет телескопа, последният от които е създаден през последните две години, каза той и сподели подробности около изграждането му.

Лекцията завърши с информация за очакваното през 2025 г. пускане в действие в близост до НАО Рожен на изграждания в момента първи професионален радио телескоп у нас LOFAR-BG. Това ще е 54-та станция на паневропейския радио телескоп и първата в Югоизточна Европа.

Преподаватели и студенти зададоха на проф. Семков различни въпроси, на които той отговори изчерпателно. Деканът на Геологопроучвателния факултет доц. д-р Борис Вълчев оцени високо съвместната инициатива по повод 70-годишнината на МГУ, в резултат от която през 2023 г. представители на ИА с НАО запознават студентите и преподавателите от висшето учебно заведение с различни аспекти на астрономията и астрономическите изследвания. Последната за тази година подобна среща ще се състои през декември.

Преследване на слънчевата корона до Западна Австралия

events, news, семинари Comments Off

Oct 132023

Преследване на слънчевата корона до Западна Австралия
Лекция на гл. ас. д-р Цветан Цветков в МГУ „Св. Иван Рилски“

„Преследване на слънчевата корона до Западна Австралия“ бе темата на втората отворена лекция, която изнесе гл. ас. д-р Цветан Цветков от Института по астрономия при БАН пред студенти от различни специалности и преподаватели от Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“.
Лекцията бе открита от декана на Геологопроучвателния факултет доц. д-р Борис Вълчев, който припомни, че това е продължението на „Ловци на слънчеви затъмнения“, която астрономът Цветан Цветков изнесе през март т. г. в университета в рамките на проявите по случай 70-годишнината на МГУ „Св. Иван Рилски“.
Този път с особен интерес и с много въпроси от аудиторията бе посрещната презентацията за пълното слънчево затъмнение, което екип от астрономи от ИА с НАО проследи през април от територията на Западна Австралия. В началото Цветан Цветков разясни разликите между отделните видове затъмнения и припомни последното наблюдавано у нас пълно слънчево затъмнение през 1999 г.
За 58-те секунди наблюдателно време, учените начело с доц. д-р Никола Петров и с докторантката в института Йовелина Зинкова и гл. ас. Цветан Цветков бяха пътували повече от денонощие и след пристигането си в Пърт бяха изминали с автомобил за около 13 часа допълнително 1250 км – разстоянието до Ексмаут, където се е намирала една от най-удобните точки за наблюдение на интересното природно явление. То се случва между 2 и 5 пъти годишно, но най-ценни за науката са пълните затъмнения – приблизително на всеки 18 месеца. Най-големият проблем за учените, които се опитват да ги изследват, е като правило малката територия, от която те могат да се наблюдават, а често пъти и нейната недостъпност в необитаеми, предимно високопланински зони.

Нашите учени за пореден път са събрали важни данни, които спомагат за обогатяване на представата за природата на слънчевата корона – най-външната и най-важна част от атмосферата на нашата звезда. За Цветан Цветков това 4-то участие в научноизследователска експедиция за наблюдение на пълно слънчево затъмнение освен, че ще остане поредният незабравим небесен спектакъл, благодарение на изключителния шанс – безоблачното небе в деня на явлението, е дало възможност на него и на колегите му от Института по астрономия с НАО – БАН да натрупат нови безценни познания в тази област.

Първите изображения от Космоса с новия 1.5-м телескоп – на изложба в БАН до 16 октомври

events, important, news Comments Off

Oct 112023

Първите изображения на космически обекти, заснети с новия 1,5-метров телескоп в Националната астрономическа обсерватория (НАО) “Рожен” на Института по астрономия, ще могат да се видят до 16 октомври от 9-18 ч. в работни дни в Централното фоайе на Българската академия на науките (БАН). През почивните дни се използва звънецът на охраната на сградата. Сред първите посетители на откритата на 9 октомври експозиция са семейство от Турция и група от далечен Еквадор.
Изложбата включва снимки на планетата Юпитер и на звезди, мъглявини, галактики, звездни купове и образувания от междузвезден газ и прах, като известните “Стълбове на сътворението” в мъглявината ”Орел”, на съзвездието ”Змия”. Автор на фотографиите е астрономът гл. ас. д-р Милен Минев, а за обработката им се е погрижил астрономът и оперен изпълнител Емил Иванов.
“Изложбата, която представя първите наблюдения, които бяха направени с новия телескоп в обсерваторията “Рожен‘‘, е част от проект, изцяло финансиран от Министерството на образованието и науката (МОН)‘‘. Това каза на откриването ѝ проф. дн Евгени Семков, директор на Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (НАО) на БАН. “Телескопът вече може да работи в полуавтоматичен режим и можем дистанционно да го управляваме, и да извършваме наблюдения с него‘‘, добави той.
“Това е първата мащабна научна инфраструктура, която е изградена изцяло с български средства’’, каза на откриването председателят на БАН, академик Юлиан Ревалски.
“Не европейските средства ще движат науката на България напред, а това, което нашата държава отделя’’, добави председателят на БАН.
“Цветовете сами по себе си не ни носят научна информация, за това са нужни отделни филтри с черно-бели кадри. Не е основна задача на телескопа да прави красиви картинки, на които хората да се радват‘‘. Това обясни на първите посетители на изложбата авторът на фотографиите гл. ас. д-р Милен Минев.
“Задача на астрономите е да изследват отделни обекти, да определят техните параметри, например на звезди и далечни галактики. Работата на астрономите далеч не е толкова интересна за обикновените хора‘‘, добави той.
Експозицията в БАН разкрива отделните етапи в изграждането на най-новата придобивка на учените от Института по астрономия с НАО – от построяването на съоръжението през изминалите две години до пускането му в експлоатация на 1 юли тази година.
Откриването на изложбата беше съпътствано с премиерата на документалния филм “Новият телескоп”, с автор журналистът Димитър Сотиров и оператор Валентин Паскалев. Филмът проследява отделните етапи в изграждането и перспективите пред модерното съоръжение, чрез което Институтът по астрономия с НАО уверено стои на международната астрономическа сцена и през 21-ви век.

Още по темата – от публикацията на БТА: https://www.bta.bg/…/540940-izlozhba-na-parvite…

Older Entries