Изместванията на влакната от средновременен мащаб по слънчевата повър-хност предоставят възможност за успешна диагностика на локалната слънчева динамика, а изместванията на влакната от дълговременен мащаб – за успешна диагностика на едромащабната циркулация и конвекция на Слънцето (Martres et al., 1988). По тази причина влакната са предпочитани трасери при изследването на едромащабни локални аномалии на плазмата в слънчевата атмосфера, тясно свързани с динамиката и еволюцията на слънчевото МП.

Влакната върху слънчевата повърхност участвуват в два характерни типа движения: изместване по хелиографска дължина под действието на диферен-циалното въртене на Слънцето и изместване по хелиографска ширина към полюсите (меридионален дрейф).

Изместване на влакната по хелииографска ширина. L. and M. d’Azambuja (1948), изследвайки движенията на влакната по ширина, установиха тенденция на изместването им към полюсите. По 268 влакна с време на живот между 1 и 9 ротации те определиха средната скорост на това изместване (Таблица 1). При движението на влакната към полюсите тяхната скорост намалява с нарастване на ширината. Подобни резултати са получени от Ananthakrishnan and Madhavan Nayar (1954) по наблюдения в Кодайканал.

B (°)	0-10	11-20	21-30	31-40	38-50	51-69
dB (°/rot)	+2.3	+1.6	+1.3	+1.2	+0.9	+0.8

 

Де Ягер (1962) подчертава, че насоченото движение към полюсите на отдел-ните влакна не бива да се смесва с изместването по ширина на зоните на влакната като цяло. Произтичат и двата типа движения.

Това движение на влакната е особено важно при изследването на динамиката на едромащабното магнитно поле на Слънцето. В серия от изследвания на Макаров и др. (1985, 1988), по изместването на влакната, разглеждани като трасери на МНЛ, бе определена динамиката на зоналната структура на слънчевото магнитно поле.

Изместване на влакната по дължина. Важен момент в еволюцията на влакната със средна продължителност на живот е тяхното поведение със въртенето на Слънцето (от ротация към ротация). Зависимостта на въртенето на влакната от хелиографската ширина се описва от общоприетия закон на L. and M. d’Azambuja (1948) за диференциалното въртене на влакната

В съгласие с този закон влакната в екваториалната зона се изместват на запад в последователните ротации. Ефектът от диференциалното въртене е най-добре изразен за влакната на ширини над ±35° – те показват значими измествания на изток, като постепенно променят ориентацията си към направлението изток-запад. Фигура 1 представя типичен пример за поведението на полярно влакно, с време на живот 6 ротации.

 

Голям брой влакна не се подчиняват на този закон на диференциално въртене, показвайки значителни аномалии. Тези аномалии са изразени най-добре при дългоживущите влакна (3 и повече ротации), разположени в екваториалната зона ( 0 -±20° ).