Избухвания

 

flare_sun Слънчевото избухване представлява забележително явление. То може да бъде много различно – от просто локално повишаване на яркостта, до крайно сложно явление – най-мощното в Слънчевата система.

Първото зарегистрирано наблюдение на слънчево избухване е станало на 1 септември 1859г., когато независимо е наблюдавано от Карингтън и Ходжсън. Те наблюдавали необикновено ярки бели петна с неправилна форма около слънчевите петна. По-късно Секи, Юнг и Локер използват спектроскопи за изучаване на слънчевия спектър и забелязват, че някои линии, особено Н-алфа, за миг се превръщат от линии на поглъщане в линии на излъчване. Юнг отбелязва, че тези обръщания стават в околностите на слънчевите петна. Тий заключил, че тези явления стават високо в слънчевата атмосфера. По-късно става ясно, че избухванията протичат в хромосферата, понякога излизат извън границите и, но не стават на такива големи височини, както е предполагал Юнг.

Основни свойства

Слънчевото избухване може просто да бъде определено като бързо нарастване на интензитета в Н-алфа. То не се ограничава само там и могат да бъдат наблюдавани негови проявления в целия електромагнитен спектър. Н-алфа избухването се формира в долната хромосфера и има 2 главни стадия – флаш фаза и главна фаза. По време на флаш фазата, с типична продължителност 3 мин (наблюдават се и до 1 час) интензитетът бързи нараства. След това в глваната фаза интензитетът спада до първоначалното си равнище за около час (или денонощие при големи избухвания). В мекия рентген (под 10 keV) за време 1 минута преди началото на избухването съществува предизбухваща фаза, предизвикана от усиленото топлинно излъчване на короналната плазма.

Енергията, която се отделя при избухването се изменя от 1022J в субизбухване до 3×1025J в най-мощните субития.
Зирин детайлно описва избухването в Н-алфа. Той подчертава, че множество избухвания възникват след изплуването на нов магнитен поток изпод фотосферата, за което свидетелства появата на петна-сателити с противоположна полярност близо до големите слънчеви петна. Избухванията са особено вероятни, когато петната-сателити имат полярността на опашното петно и се появяват непосредствено пред главното петно. Зирин открива също така, че големите избухвания могат да започнат в няколко точки и после да се разпространят на голяма площ.

Особено интересни са т. нар. избухвания в бяла светлина (ИБС), които представляват повишение на интензитета на континиума главно в оптичния диапазон. Диаметрите на областите на емисия в бяла светлина варират от 2 до 15 arcsec. По-големите области са неясни и размити с ярка сърцевина, която не надминава 2 arcsec по диаметър. Максималната яркост е ~ 50% от фотосферната. Пълната енергия, излъчена в континиума е ~ 1030erg.

Честотота на поява на слънчевите избухвания варира силно с фазата на слънчевия цикъл. Трябва да се отбележи, че дори в годините от низходящия клон на 11-годишния цикъл могат да се наблюдават интервали на повишена активност на слънчеви избухвания.

Класификации

По бал

Параметър е площта в хромосферата, в която се наблюдава повишаване на интензитета в Н-алфа. Въведена от комисия 11а на МАС 1956г.

Използва се таблицата:

Бал Площ
1- (S) под 100
1 100 – 250
2 250 – 600
3 600 – 1200
3+ (4)  над 1200

 

По интензитет

Означава се с буквите F (faint), N (normal), B (bright).
Използва се и смесено означение като 1N, 2F, SB и т.н.

Индекс на избухването

Тази класификация е на базата на излъчената електромагнитна радиация. въвежда се индекс на избухването:

CFI = A + B + C + D + E

A – степен на йон. радиация от ВИС, скала – 1 -3
В – бал на Н-алфа избухването, скала – 1 -3
С – логаритъм от потока в радиодиапазона на вълна 10 см
D – ефекти в динамичния радиодиапазон
E – логаритъм на радиопотока на 200 MHz
CFI над 10 отбелязват събития с особено голяма електромагнитна радиация.

По тип

Просто примковидно

Двулентово избухване

По енергия

Параметър – енергията излъчена в диапазона 1-8 ангстрьома:

B 10-4erg cm2 sec-1
C 10-3erg cm2 sec-1
M 10-2erg cm2 sec-1
X 10-1erg cm2 sec-1

 

C5 означава 5х10-3erg cm2 sec-1

Съпътстващи явления

Възвратни протуберанси

Дифузни протуберанси

Спрейове

Радиоизбухвания

25% от избухванията са свързани с радиоизбухвания.

Coronal Mass Ejection (CME)

Взаимовръзката между двете явления не е съвсем ясна.