Обикновено развитието на една стандартна група слънчеви петна протича по следния начин:

1. В центъра на свръхгранулационната клетка изплува магнитен поток във вид на система от аркообразни примки, наблюдавани в светлината на H линията.

2. През следващите 4 – 5 ч. основните магнитни силови тръби се придвижват към границите на клетката, като се наблюдава тенденция магнитният поток да се концентрира в местата, където се допират 3 свръхгранулационни клетки.
   
3. Там след около 45 мин. се появява т.нар. пора – малко и по-тъмно от обкръжаващата я атмосфера образование без полусянка с диаметър 700 – 4000 km, яркост около 50% от яркостта на фотосферата, индукция на магнитното поле по-голяма от 1500 Gs и време на живот няколко часа (в състава на група петна могат да съществуват до няколко денонощия). Неголяма част от тях се развиват в нормални петна. Порите се срещат както в състава на групи петна, така и като индивидуални образования.
   
     В началния стадий групата се състои от скупчване на пори, концентрирани на площ 5 – 10 квадратни градуса, или от едно петно, по-често в западната, или главната част на областта, което в последствие може да се превърне в напълно развита група.
   
     Болшинството от групите не се развиват след този стадий и на следващия ден изчезват.

   
   

4. По време на фазата на нарастване на слънчевото петно (примерно през първите 3 – 10 денонощия) към него се добавя все повече и повече магнитен поток. За това свидетелстват приближаващите към петното със скорост 0.25 – 1.0 km/s малки образования, наречени магнитни възли;
   
      Обикновено по така описания и подсказан от наблюденията и теорията за магнитоконвекцията сценарий се образуват двойки петна. По принцип петната в западната част се появяват с един ден по-рано, отколкото в източната.

   
   

5. Петната на всяка двойка се раздалечават постепенно, запазвайки своето местоположение между свръхгранулите като максималното разстояние между тях достига 150 000 km, т.е. 5 пъти средния диаметър на свръхгранулите.
   
      На третия ден петната продължават да растат; около главното петно, възникнало по-рано, се появява полусянка.
   
      На четвъртия ден около второто главно петно също се развива полусянка, а между главното и опашните петна се появяват многочислени пори и малки петна; общия брой на петната достига 20 – 50.
   
      В периода от петия до дванадесетия ден групата достига максимално развитие като площ, брой петна и размери. Това най-често става около седмия ден.

6. По-голямата част от петната изчезват няколко денонощия след образуването им.

7. Някои големи петна, обикновено главните, съществуват сравнително по-дълго време, разпадайки се бавно в продължение на няколко месеца. Главното опашно петно започва да се раздробява на по-малки петна, като размерите им продължават да намаляват. Главното петно приема повече или по-малко правилна форма.

8. Около петната се развива, наподобяваща ров, пръстеновидна клетка с диаметър 40 000 – 60 000 km. Тя е напълно лишена от магнитен поток, ако се изключат преминаващите през нея магнитни възли, които мигрират от петното с постоянна скорост, достигаща до 2 km/s и имат същата полярност, както и петното.

9. Накрая слънчевото петно намалява размерите си и изчезва.

10. Често над сянката на петното, особено непосредствено преди да се появи тенденция към разцепване се образува “светъл мост” с интензитет, равен на интензитета на несмутената атмосфера.
    
       Отклоненията от така описаната картина не са редки и са много разнообразни.