По време на слънчево затъмнение няколко секунди преди и след пълната фаза на края на слънчевия диск се появява ярка червена светлина. Това е хромосферата – прозрачен слой, разположен над фотосферата. Цветът се определя от това, че в спектъра и преобладава червената Н-алфа линия.

В зависимост от хода на температурата хромосферата се разделя на 3 слоя – горна, средна и долна. Хромосферата сама по себе си е крайно нееднородна. В частност в линията К Ca II добре се вижда мрежата образувана от границите на супергранулите във вид на ярка структура. Продължението на фотосферната мрежа във височина и по-точно в хромосферата се нарича хромосферна мрежа.

Наблюдавана на лимба, хромосферата се вижда като маса плазмени изхвърляния, наречени спикули. Съгласно нашите представи за вертикалната структура на хромосферата могат да се отделят 3 слоя, свързани със спикулите. Първият, долната хромосфера, е достатъчно еднороден и представлява продължение на фотосферата над температурния минимум. Образуването на спикулите започва в средната хромосфера. Тук става преход от еднородната долна хромосфера към разнородната горна хромосфера, състояща се от 2 съставящи – спикули и горещ коронален газ спускащ се дълбоко между тях.
Спикулите се изхвърлят вероятно по магнитните силови линии на границата на супергранулите и докато изчезнат достигат скорости 20 – 30 km/s и височини до 11000 km. Особеност на спикулите е , че след първоначалното ускорение скоростта им остава постоянна въпреки силното гравитационно поле. Типичното време на живот на спикулите е 5 – 10 min, диаметърът им е от 500 до 1200 km, максималната дължина от 10000 до 20000 km, температурата от 10⁴ до 2×10⁴ K. Спикулите притежават значителна скорост на въртене като средния ъгъл на наклон към вертикалата е 20°. Броят на спикулите на 1 супергранулационна клетка на височина 3000 km е 30. Броят им постепенно пада до 1 на височина 10000 km.
В полярните области, където магнитното поле е предимно с открита конфигурация, са открити големи изхвърляния на хромосферно вещество. Те са наречени макроспикули. Макроспикулите съществуват от 3 до 15 min и имат диаметри от 5 до 15”.

Най-дребните от видимите образувания в хромосферата са малки тъмни възли, имащи диаметри около 700 km и дължина 7 пъти по-голяма от диаметъра им. С тях са свързани най-бързите изменения на структурата на хромосферата. Продължителността на живот на възлите, наричани също влакънца или фибрили, е 10 min, което е сравнимо с времето на живот на фотосферните гранули. На една супергранулационна клетка се падат приблизително 50 фибрили, като честотата на възникване е 5 за минута. Дребните тъмни фибрили се събират в по-големи тъмни розетки, които близо до края на слънчевия диск са почти вертикални образувания. Големият тъмен възел (розетката) има диаметър приблизително 10⁴ km и време на живот около 10 часа.