Активните протуберанси са разположени в АО и обикновено се асоциират със слънчеви избухвания (Priest, 1989). Те са динамични структури със силни движения, а времето им на живот е от няколко минути до няколко часа. Има три основни типа активни протуберанси: сърдж (surge), спрей (spray), и примкообразен (loop) протуберанс. Активните протуберанси се различават от спокойните по основните физически характеристики: размер, електронна плътност, температура, газово налягане, магнитно поле, тънка структура. Тези протуберанси са свързани най-вероятно с появата на нов магнитен поток на повърхността на Слънцето (Каплан, Пикельнер Цытович, 1977). Новият магнитен поток създава нови силови тръби, по които газът на протуберанса може да се стича в хромосферата с по-бързи темпове, отколкото в спокойните протуберанси. В Таблица 1 са дадени основните физически характеристики на активните и спокойните протуберанси.
| Физичен параметър | Активни протуберанси | Спокойни протуберанси |
| Te (K) | 7000 – 20000 | 6500 |
| ne (см-3) | 1011 – 1012.8 | 1010.8 |
| Pg (дина/см-2) | 1 – 10 | 0.3 |
| nH II/nH I | различни стойности | 0.7 |
| дължина на нишките (км) | ? | 5000 |
| диаметър на нишките (км) | <1000 | 200 – 400 |
| магнитно поле | 100 – 300 G | 3 – 30 G |
Сърдж. Тези протуберанси представляват прави или леко изкривени езици от плазма, изхвърлена от малък светещ хълм със скорост 100-200 км/сек. Те достигат височини в короната от 100 000 до 200 000 км и обикновено съществуват от 10 до 20 мин. Плазмата на сърджа или се откъсва от Слънцето, или се връща в хромосферата по траекторията на издигане. Този факт подсказва, че плазмата се движи в радиално магнитно поле. Често пъти падащото надолу вещество включва механизъм за появата на нов сърдж. Интензитета на магнитното поле в сърджа е около 50 G и намалява с височината. Масата на големи сърджове, свързани със слънчеви избухвания е 1015-1016 г. (при плътност 1011-1012 см-3), а енергията – 1030 ерга. Енергията на неголеми, свързани с бомби сърджове е около 5х1027 ерга. Енергията, обезпечаваща издигането на сърджа е сравнима с енергията на слънчевото избухване.
Спрей. Този тип протуберанси са свързани със слънчеви избухвания и представляват интензивни изхвърляния на плазма, често наблюдавани във вид на отделни ярки фрагменти. След началното много бързо ускоряване, веществото забавя своето движение и се разпространява в сравнително голям обем. Максималните скорости са 400 км/сек и често надвишават параболичната скорост за Слънцето 618 км/сек. Определена част от плазмата на спрея се връща към слънчевата повърхност, а останалата плазма на пуска Слънцето.
Има два типа протуберанси спрей – избухващ спрей и спрей-протуберанс. Избухващият спрей възниква в резултат на бързо взривоподобно разширение на слънчево избухване или на част от него. Обикновено на слънчевия лимба се наблюдава много ярък, разширяващ се хълм, който неочаквано се разкъсва и изхвърля веществото на спрея. Такава картина на явлението подсказва, че плазмата, първоначално ограничена от затворена конфигурация на магнитното поле, в края на крайщата разкъсва полето вследствие на висока плътност на кинетичната енергия и нахлува в короната. Спрей-протуберансите са или влакна на АО, които се изхвърлят и бързо напускат Слънцето, или спрей по време на флаш-фазата или максималната фаза на близко слънчево избухване. Този тип спрей могат да бъдат предизвикани от ударната вълна на слънчево избухване или от потока частици, изхвърлени от избухването.
Примкообразни протуберанси. Тези протуберанси понякога ги наричат протуберанси на слънчевите петна. Те се появяват само след хромосферно избухване. При образуване на такъв протуберанс в короната, в околността на слънчеви петна, се появява център, от който студена плътна плазма започва да се стича по дъгообразни траектории надолу към фотосферата, образувайки система от примки (Фиг. 1).
Наблюдават се два типа примкообразни протуберанси – единични примки и избухващи примки. В единичните примки веществото се издига в едната клонка, а в другата се спуска обикновено в слънчево петно. Скоростите са 30 км/сек, времето на живот 15 мин., а височината им – 50 000 км.
Избухващите примки възникват в резултат на слънчево избухване като система от примкообразни протуберанси. Тези примки образуват подобие на мост над линията инверсия на магнитното поле. Те се наблюдават във вид на примкообразен тунел, отделните примки на който са закотвени в две избухващи ленти, а понякога като ветрило от примки, закотвени в едно или две петна. Движението на плазмата в тях е със скорости до 150 км/сек и е насочено надолу по двете клонки на примките. Примкообразните протуберанси са особено ефектно явление в слънчевата корона, което е една от най-добрите илюстрации за решаващата роля на магнитното поле при този род активни явления. Магнитните полета в примкообразните протуберанси е от 100 до 200 G.
