СП са едни от най-внушителните по размери, дълготрайни образувания в слънчевата атмосфера. Техните основни геометрични параметри – дебелина, височина и дължина, съгласно измерванията на L. and M. d’Azambuja (1948), са дадени в Таблица 1.
| Параметър | Средна стойност (км) | Диапазон на изменение (км) |
| Ширина | 6600 | 4000 – 15 000 |
| Височина | 42 000 | 15 000 – 12 0000 |
| Дължина | 200 000 | 1 100 000 |
Морфологията на СП показва два различни структурни пространствено-времеви мащаба: мезоструктура и тънка структура. Регистрирането им зависи от разделителната способност на наблюдателната техника.
Мезоструктурата се наблюдава с разделителна способност над 1″ (дъгова секунда), а тънката структура – под 1″ при много добри атмосферни условия (1″ = 725 km).
Мезоструктура. Тялото на СП, което е относително неизменно по времето на неговото съществуване, съгласно Engvold et al. (1989) може да се разглежда като средномащабен елемент от короналната структура на Слънцето. Основното тяло на СП е съставено от различен брой арки (сегменти), които представляват структурни елементи от същия пространствен мащаб както и тялото на протуберанса (Фиг. 1). Поради това арките, техните “крака” (legs), чрез които тялото на СП достига до хромосферата, и “стъпките” (footpoints или feet), чрез които СП прониква в хромосферата (Фиг. 1) се разглеждат като елементи на мезоструктурата на СП. Времето на формиране на една арка от СП, от едната стъпка до следващата е от порядъка на часове (от 2 до 12 часа) (Forbes, 1986). Следователно мезоструктурата на СП се изменя с времеви мащаби на около два порядъка по-къси от времето на живот на протуберанса като цяло (Jensen, 1989). Стъпките на арките възникват в местата, където се стиковат 3 или 4 супергранулационни клетки (Фиг. 1b), т. е. там където циркулацията в клетките изтласква магнитния поток в съседните гранични области, а средното разстояние между стъпките на една арка е приблизително 30 000 км (Pliocieniak and Rompolt, 1973), което е от порядъка на диаметъра на супергранулационните клетки.
Тънка структура. Спокойните протуберанси показват тънка структура, съставена от относително тънки, ярки вертикални нишки и възли (Engvold, 1980). Съгласно Engvold (1976) възлите са вероятно основната структура, формираща нишките.
Диаметърът на нишките е между 3000 км (Engvold, 1976) и 300 км (Dunn, 1960). Demoulin et al. (1987) установиха дължина на нишките от около 7000 км при диаметър 1400 км. Размерите на дифузни, ярки възли са в диапазона от 1 500 км до 5 000 км (Engvold, 1976). Долната им граница на размерите е ограничена от наблюдателната разделителна способност, която за най-добрите телескопи е около 0.25 .
Времето на живот на елементите на тънката структура е от порядъка на минути (4-10 мин) (Engvold, 1976, 1980). Съгласно Engvold (1976) типичното време на живот е около 8 минути.
Нишките и възлите съставят структурата на арките (сегментите) на СП (Фиг. 1a). Наблюденията с висока разделителна способност показват, че морфологията на тънката структура е различна в различните части на арките – при върха, в “краката” и при “стъпките” (Jensen, 1989).
