Свойствата на плазмата на СП се характеризират от следните основни физически параметри: температура, плътност, степен на йонизация и маса. Те са разгледани подробно от Hirayama (1985, 1989). Средната стойност на електронната температура Te на СП е 7000 K, като нараства монотонно от централната част към периферията на протуберанса, което е в добро съгласие с резултатите от моделите, отчитащи отсъствието на локално термодинамично равновесие.

  Общоприетите стойности за електронната плътност n_e (10¹⁰-10¹¹ cm ^-3) от две десетилетия са под съмнение. Измерени са стойности на ne 10 пъти по-малки (<10¹⁰ cm^-3) по метод основаващ се на Hanle-ефекта, както и стойности по-големи от 10¹¹ cm^-3, въз основа на измервания на линии на металите (NaI, SrII, BaII). Ярките СП очевидно имат по-голяма n_e, което е пряко свързано с тънката структура на протуберансите. Според Hirayama (1985) получаваните оценки на ne зависят не само от типа на наблюдаваните СП, но и от метода на наблюдение.
Стойностите за степента на йонизация лежат в широк диапазон (n_p/nl 1 до 3). Някои автори дават стойности от 0.05 до 1 (Hirayama, 1985), както и стойности над 1 за крайщата на СП.

  Масата на СП е важен параметър при моделирането на тяхното поддържане от външни сили. Tandberg-Hanssen (1986) оцени масата на голям СП (d= 5×10³ km; h=5×10⁴ km; l=4×10⁵ km) на MQP=5×10¹⁶ g, която сравнена с тази на слънчевата корона (MC=4×10¹⁷ g) показва, че масата на 8 такива протуберанса е равна на пълната маса на короната. Проблемът за достоверността на подобни оценки е свързан с грешките в електронната плътност и степента на йонизация, които се натрупват. Въпреки това тази оценка ясно подчертава характера на проблема за формирането на СП от гледна точка на източниците на протуберансова материя.