Спокойните протуберанси (влакна) не изпитват съществени изменения за периоди от време от няколко часа до няколко денонощия. Но като дълготрайни образувания те са подложени на редица различни изменения, трасиращи посте-пенната еволюция на протуберансите. Променя се морфологията, геометрията, ориентацията и положението върху слънчевата повърхност на СП. Освен това по времето на своето съществуване те претърпяват от едно до няколко внезапни изчезвания. Този процес в еволюцията на дългоживущите влакна, особено на тези от т.нар. средновременен мащаб, е тясно свързан с редица фундаментални процеси, протичащи на Слънцето, в частност с процесите на усилване и трансформация на слънчевото магнитно поле.
Промени в морфологията и геометрията. Изменението на морфологията и геометрията на влакната с времето им на живот е подробно разгледано в обшир-ното изследване на L and M. d’Azambuja (1948). Тези изменения не се различават съществено за влакната, възникващи в и извън АО.
Още в началния стадий от съществуването на влакната се формира характерна морфология, наподобяваща арка, система от арки или “дърво”. След първите 10 дни от зараждането на влакното, когато то е малко или повече неустойчиво, настъпва период на спокойно съществуване, през който се изменя геометрията на влакното – дължината му нараства при постоянна дебелина и височина. L. and M. d’Azambuja (1948) установиха следните общи закономерности на изменението на дължината на влакната. 1) Дължината им отначало нараства, след което намалява, при което кривата на изменението с времето е почти симетрична. 2) Скоростта на нарастване на дължината dl/dt е около 10 км за ротация. 3) Максималната дължина на влакната се достига след около 3 ротации. 4) Максималната дължина нараства с увеличаване на максималното време на живот на влакната; максималната дължина на влакната е около 20° , макар че са регистрирани случаи на големи влакна с дължина 80° .
Често влакна извън АО се зараждат на отделни части, които впоследствие се съединяват. Понякога две влакна могат да се съединят, образувайки едно влакно с по-сложна геометрия; две паралелни влакна могат да се съединят, образувайки влакно с U-образна форма. Две влакна на един и същ хелиографски паралел могат да се сближат и съединят, а след време отново да се разделят, като разделянето става в мястото, където са се съединили. В крайния стадии от съществуването си влакната обикновено се разделят на няколко части.
| B (°) | alpha (°) | B (°) | alpha (°) | B (°) | alpha (°) |
| 0-5 | 84 | 25-30 | 41 | 10 | |
| 5-10 | 85 | 30-35 | 37 | 55-60 | 1 |
| 10-15 | 69 | 35-40 | 23 | 60-65 | 0 |
| 15-20 | 57 | 40-45 | 19 | ||
| 20-25 | 42 | 45-50 | 11 |
и паралела от хелиографската ширина на влакната B
Ориентация на влакната. Ориентацията на влакната по слънчевата повърхност и нейното изменение с времето на живота на влакната са подробно изследвани от L. and M. d’Azambuja (1948).
Младите влакна са наклонени спрямо меридиана под ъгъл 38° по такъв начин, че техните източни краища са по-близо до полюсите. Началната ориентация на влакната изглежда не зависи от хелиографската ширина и от това дали влакното е в или извън АО. Под действието на диференциалното въртене ъгълът на влакното с меридиана се увеличава и влакната, съществуващи достатъчно дълго след 4-5 ротации се разполагат почти по паралелите. Таблица 1 представя статистическата зависимост, установена от L. and M. d’Azambuja, между ориентацията на влакната и хелиографската ширина, на която те са се формирали.
