Около половината от наблюдаваните слънчеви влакна претърпяват внезапно изчезване (Disparition Brusque – DB) по времето на своето съществуване. Вземайки предвид времето, през което влакната остават невидими, следва да се счита, че DB е нормален етап от живота на всички спокойни влакна. DB може да бъде краен стадий от съществуването на влакно, но може да бъде и временно явление, след което влакното се възстановява отново на същото място и със същата форма. Някои влакна претърпяват до няколко DB през живота си.

  DB представлява сравнително краткотраен процес – от 10 мин до няколко часа и само в редки случаи до няколко денонощия. Основните закономерности и характерните особености на DB са подробно разгледани в обзора Tandberg-Hanssen (1974).

  Три са характерните форми на DB според de Jager (1959).

1. Веществото на СП се втича в хромосферата като в същото време ново вещество се кондензира от короналния газ, компенсирайки само частично загубите. Този процес се наблюдава до пълното изчезване на СП.
   
2. СП внезапно се разсейва без видима причина.
   
3. СП излита високо в короната, понякога със скорости, превишаващи параболическата. В този случай СП завършва живота си, превръщайки се в еруптивен протуберанс.

  За разлика от полярните влакна, влакната на ниски ширини са подложени по-често на DB (L. and M. d’Azambuja, 1948). Въпреки това първите забележителни DB, описани от Деландер и Петит са на влакна от полярната корона. Важна разлика между влакната на ниски и високи ширини е тяхната реакция на DB. Както подчертава Tandberg-Hanssen (1974), влакната на ниски ширини често се възста-новяват след DB, докато за полярните влакна DB обикновено бележи неговия краен стадий. Подобна разлика е от особено значение, доколкото тя отразява поведението на различните магнитни структури на полето, поддържащо такива влакна. Изследванията на DB в тази насока са важен източник на информация за условията на стабилност и ерупция на влакната при отчитане на конкретната специфика на техните КМП.

  DB на влакната е аналогично в много отношения с процеса на слънчевото избухване (Wagner, 1986). Влакната явно преминават от състояние на равновесие към състояние, характеризиращо се с присъединяване на линиите на магнитното поле. DB са много по-лесни за наблюдения и анализ, поради подходящия временен мащаб, в който протичат – много по-голям от този на слънчевите избухвания. В това отношение DB на влакната са особено подходящи за изследването на подобни процеси в слънчевата атмосфера.

  Динамични и термични DB. В зависимост от физическия механизъм на процеса съществуват два типа DB: динамично (dynamic DB – DBd) и термично (thermal DB – DBt) (Mouradian et al., 1986).

  Динамичните DB са резултат на преструктуриране на магнитното поле на влакното, при което в резултат на присъединяване на магнитни линии е възможно изхвърляне на протуберансовата плазмата в короната. Причината за DBd може да бъде появата на активна област и този случай води до окончателно изчезване на цялото влакно или на част от него. DBd може да бъде причинено и от модификация на магнитното поле на СП при взаимодействието му със съседен протуберанс, при което единия крак на СП се откъсва, а другия остава закотвен във фотосферата. След такова DB СП се възстановява отново със същата форма (Mouradian and Soru-Escaut, 1989a).

  Термичните DB са резултат от загряването на протуберансовата плазма, следствие на което настъпва пълна йонизация на водорода и влакното изчезва (става невидимо) в светлината на H . Влакното, обаче става по-ярко в EUV линиите (Mouradian et al., 1986), което е указание, че температурата достига 10⁵-10⁶ K. След известно време влакното “изстива” и отново става видимо в H-alpha .