В определен момент от своето съществуване СП става предмет на външни смущения, които въздействат върху движенията на протуберансовата плазма. Въздействието на смущенията могат да варират от леко временно активиране на СП, проявяващо се в нарастване на вътрешните движения, до смущение с такава сила, че протуберанса да бъде напълно разрушен. Причина за активирането на СП може да бъде слънчево избухване в близост до протуберанса, разрастваща се нова група слънчеви петна, т.е. зараждането на нова активна област или възникването на особено ярък факел в околността на протуберанса. И в трите случая физическата причина е една и съща – изплуване на нов магнитен поток на слънчевата повърхност в околността на СП.
Активирането на СП може да протече по няколко начина. В някои случаи в СП се наблюдава активна фаза, при която веществото изтича от върха на протуберанса по силовите магнитни линии към отдалечен център на привличане. Това изтичане на веществото става със скорост 100 км/с. Изтичането на протуберансовата материя може да се прекрати след няколко часа или да продължи дотогава, докато цялото вещество на протуберанса не изтече в хромосферата. Това е един от характерните финални стадии на СП.
Старите СП, разположени далече от активни области, обикновено нееднократно се издигат и изчезват, след което отново се появяват (след няколко дни) по време на своето съществуване. Скоростта на възходящото движение е около няколко км/с, но може да достигне и високи значения. Това е класически случай на динамично внезапно изчезване на СП, свързано с реконструкция на магнитната му конфигурация. Същото може да се случи и с влакно на активна област, но в значително по-къс период от време. Интервалът между първата активизация и изчезването на влакното се съкращава до половин час, а повторната поява на влакното се наблюдава след няколко часа.
Еруптивни протуберанси. Еруптивните протуберанси не се разглеждат като специален клас, тъй като те са особена, а в някои случаи крайната, финална фаза от съществуването на СП, както и на други типове протуберанси. Еруптивното, насочено нагоре движение на по-рано спокойния протуберанс е всъщност само частен случай на активизация.
Ерупцията на СП всъщност визуално представя динамично внезапно изчезване на СП, при което реконструкцията на неговата магнитна конфигурация е с по-драстичен характер. Обикновено причината за подобна реконструкция на магнитното поле е избухваща активност в околността на протуберанса. Според де Ягер (1962) само една ерупция от 3 води до окончателното разрушаване на СП. В останалите 2/3 от случаите след един или няколко дена СП се възстановява на същото място и има същата форма. Следователно, условията благоприятстващи образуването на протуберанс, определени от магнитното поле се запазват и след ерупцията.
Когато започне началната фаза на внезапното изчезване, СП се изхвърля в короната с устойчива постоянно нарастваща скорост. Ерупцията на протуберанси, наблюдавани на лимба на Слънцето са със скорости 100 км/с (Фиг. 1). Изхвърлената протуберансова материя може да достигне параболичната, която при фотосферата е 618 км/с и 400 км/с на височина 100 000 км в короната. При СП, изхвърлени със силно нарастваща скорост, почти цялата маса на СП напуска слънчевата атмосфера. Такива еруптивни протуберанси са тясно свързани с една друга характерна проява на слънчева активност – изхвърляне на коронална маса (coronal mass ejection). Най-голямата наблюдавана скорост на еруптивен протуберанс е 1130 км/с. Ускорението при някои ерупции може да достигне 50 g . Най-голямата височина на издигане на материята е 1.5х106 км. В някои случаи нарастването на скоростта може да става скокообразно за по-малко от 2 минути. В други случаи отделни части на протуберанса се движат с различни скорости.
Траекториите на еруптивните протуберанси като правило са почти праволинейни, насочени радиално. Срещат се обаче, траектории, съставящи значи-телен ъгъл с радиалното направление, понякога до 90°.
Еруптивните протуберанси днес са обект на изключителен интерес от страна на изследователите по две причини. Първо, поради тясната им асоциация с изхвърлянето на коронална маса, което е едно от най геозначимите прояви на слънчевата активност. Второ, в наши дни еруптивните протуберанси се разглеждат като част избухващите явления, при които произтича магнитохидродинамична експлозия и се отделя огромна енергия (Hirayama, 1985).
