Движения

 

   През 1909 г. Дж. Евершед открива съществуването на радиални движения във фотосферата, насочени от сянката към периферията на петната.

   В добре развито петно веществото тече непрекъснато по направление на тъмните влакна на полусянката със скорост 6 – 7 km/s /2 km/s/, която е сравнима с локалната звукова скорост, но е по-малка от съответната алфенова скорост.

   С увеличаване на височината във фотосферата потокът става по-бавен и в края на краищата на хромосферно ниво той придобива противоположно направление, т.е. наблюдава се втичане на веществото.

   Такива потоци се наблюдават и на твърде голямо разстояние от петното, където веществото се движи по направление на влакънцата на т.нар. свръхполусянка, които образуват примки с височина около 5000 km.

   При висока разделителна способност в ярките зърна на полусянката става бавно втичане, а в тъмните влакна – бързо изтичане със скорост 6 km/s.

   Скоростта на Евершед нараства с площта на петната и максималното напрежение на магнитното поле.

fig13_sun

MDI, SOHO, ESA, NASA

2. Собствени движения

   Картината на собствените движения в групите петна е сравнително сложна и представлява интерес поради следните причини:

   – собствените движения служат като източник на сведение за характера на подредените подфотосферни движения;

   – те са подложени на влиянието на движенията в активната област, обусловени от нестационарните процеси.

   – през първите няколко дни от своя живот най-дълготрайното петно в групата – водещото – се движи на запад, отдалечавайки се от следващото петно на групата, а по-късно, когато активната област се разпада, то бавно се връща назад приблизително до същата хелиографска дължина.

   – Петната могат да се разделят и сливат

   – Единични петна или биполярна двойка могат да се въртят.

   Движения от последните два типа често предшестват появата на големи слънчеви избухвания.

– петна с | fi |< 16° се движат към екватора, а петна, разположени на по-високи ширини - към полюса, при което скоростта на последните нараства с ширината.

   – На ширина 0° и ±20° отсъства движение.

   – Собствените движения по ширина зависят от фазата на 22-годишния цикъл.

   – На ширина ±7° и по-висока движението има тенденция да бъде противоположно в съседните 11-годишни цикли, особено в годините на максимум и минимум.

   – Вътре в екваториалния пояс, ограничен от ширини ±7° , петната се движат към екватора.

   – Като цяло областите, заети от петна, са относително по-подвижни, отколкото другите участъци на слънчевата повърхност.

   – Във фотосферата има големи потоци от типа на вихровите движения, обхващащи няколко петна или даже цялата група. Вихрите в северното полукълбо са насочени срещу часовниковата стрелка, а в южното – по часовниковата стрелка.

   – Може би съществува и взаимно проникване на две групи.

   – Открит е и ефект на взаимодействие на подфотосферните потоци. Той се наблюдава във вид на подобно изменение на траекторията на няколко петна, принадлежащи на един елемент.