1. Маунтуилсънова магнитна класификация

   Още през 40-те години на нашия век се стига до заключението, че структурата на групите петна е тясно свързана със свойствата на техните магнитни полета.

   Групите слънчеви петна могат да бъдат класифицирани по разпределението на магнитните полярности на отделните петна в групата с отчитане на положението на групата в обкръжаващите я калциеви флокули. Такава класификация е била разработена в обсерваторията Маунт Укилсън от Хейл и неговите сътрудници през 1919 г.

   Според тази класификация групите петна могат да бъдат разделени на:

   – биполярни (тип ß) – 53%

         – p – водещо

         – f – следващо

    – ß – площта на главната и опашната компонента независимо от тяхната структура са приблизително равни;

    – ßp- главното петно е основният компонент на групата;

    – ßf- опашното петно е основният компонент на групата;

    – ßgama – групата е биполярна, но отсъства рязка граница между областите с противоположна полярност. Тук се включват и случаи, при които главното или опашното главни петна се съпровождат от малки петна от другата, “неправилна” полярност.

   – униполярни (тип Alpha) – 46%

   Състоят се от едно или няколко петна с еднаква магнитна полярност, понякога с малък спътник от противоположната полярност, което може да не се отчита. Очевидно е, че в калциевата флокула, обкръжаваща такава група, магнитното поле е основно от противоположната полярност.

   -Alpha – униполярна група, разположена в центъра на калциевата флокула.

   -Alphap – униполярна група, разположена в главната част на калциевата флокула.

   -Alphaf – униполярна група, разположена в опашната част на калциевата флокула.

   – сложна полярност (тип Gama) – 1%

   Обикновено това са най-мощните и най-активните групи, характеризиращи се с бързи изменения на структурата и повишена честота на поява на избухвания /слаби и силни/.

   В сложните групи нерядко се наблюдават петна, съдържащи в една полусянка участъци с различна полярност. Такава ситуация се характеризира като Delta-конфигурация.

   Те често се наблюдават в групи от клас Gama, BetaGama и Beta, и са свързани с голям градиент на магнитното поле на линията на раздел на полярностите.

2. Цюрихска класификация

   Тази класификация е разработена от Валдмайер и Брунер (1938) и уточнена от Валдмайер (1947). Тя отчита размера и сложността на петната от най-малките единични (клас A) до най-големите и сложни (клас F). Съдържа 9 класа на базата на характерните стадии, през които преминават типичните групи петна в процеса на еволюция и на различието във външният им вид, т.е. тя е описателно-еволюционна:

   А – отделна пора или група пори без полусянка без биполярна конфигурация.

   B – група петна без полусянка с биполярна конфигурация

   C – биполярна група петна, в която има едно главно петно с полусянка

   D – биполярна група петна, в която двете главни петна имат полусянка, по дължина се простират на < 10°. Едно от главните петна има проста структура.

   E – голяма група петна, в която главното петно има полусянка и сложна структура, между главните петна се разполагат многочислени пори и малки петна. Размерът на групата по дължина е > 10°

   F – голяма биполярна или мултиполярна група със сложна структура и размери по дължина > 15°

   G – голяма биполярна група без пори и малки петна между главните петна с размер по дължина > 10°.

   H – униполярно петно с полусянка, понякога със сложна структура и диаметър > 2.5°, понякога съпровождано от близки пори.

   J – униполярно петно с полусянка с проста структура и диаметър < 2.5°.

   Съществуват по-съвременни и по-детайлни варианти на тази класификация.

3. Динамична класификация на Витински

   Според тази класификация групите петна се разделят в 5 класа, както следва:

         I клас – пори;

         II клас – единични прости петна;

         III клас – униполярни групи петна;

         IV клас – биполярни групи петна;

         V клас – сложни групи петна.