Преобладаващата част (около 2/3) от протуберансите са от клас спокойни. Тяхната форма е относително постоянна за продължителни интервали от време. Като най-устойчиви образувания на слънчевата активност спокойните протуберанси (СП) са особено подходящи за изследването на проблема за ролята на локалните магнитни полета при взаимодействието им с плазмата на слънчевата атмосфера. Този проблем има два основни аспекта.

  Първият аспект е тясно свързан със спецификата на локалната магнитната конфигурация, чието взаимодействие със плазмата е отговорно за съществуването на подобен род образувания в атмосферата на Слънцето. По същество това е проблема за формирането и поддържането на спокойните протуберанси.

   Вторият аспект е тясно свързан с факта, че СП, разположени винаги по неутралните линии на слънчевото магнитно поле, са много добри трасери на едромащабното магнитно поле на Слънцето. Тяхното разпределение по слънчевата повърхност и неговото изменение с времето отразяват структурата и еволюцията на едромащабното магнитно поле. Това, от своя страна, носи косвена информация за глобалната подфотесферна циркулация и механизма за генериране на слънчевото магнитно поле, стоящ в основата на цикличността на слънчевата активност.

  СП представляват дълги, плоски листообразни образувания от относително хладна (T 10⁴ K) и плътна плазма (nе 10¹⁰-10¹¹ cm^-3), разположени в горещата (T>10⁶ K) и силно разредена (nе 10⁹ cm^-3) слънчева корона, разположени почти перпендикулярно към видимата повърхност на Слънцето. Повечето от тях са леко наклонени на запад, сключвайки със слънчевата повърхност ъгъл 8° . Техните вертикални части (често наричани крака) опират в хромосферата, така че преходът към хромосферните структури е непрекъснат (Фиг. 1).

  Исторически установилите се два термина за това явление на слънчева активност – “протуберанс” (prominence) и “влакно” (filament), отразяват характерния му вид в зависимост от мястото на наблюдение (Фиг. 2). Точната употреба на единия или другия термин се свързва обикновено с наблюдателната ситуация, докато от гледна точка на физиката на явлението двата термина често се явяват като синоними.

  СП (влакна) са типичен представител на бавноизменящата се съставяща на слънчевата активност. Тяхното време на живот се изменя в доста широк диапазон – от 1 до 10 слънчеви ротации, а в отделни случаи и над 10 ротации. Средното време на живот на влакната зависи от хелиографската ширина, на която те се формират, както и от положението им спрямо активните области. Влакната в АО са по-късоживущи от тези извън АО. Съгласно d’Azambuja (1947) средното време на живот на спокойните влакна в зоната на петната, съществуващи една и повече ротации, е 3 ротации. Forti и Godoli (1965) показаха, че средното време на живот на полярните влакна е 5.2 ротации, а за екваториалните влакна, асоциирани с АО то е 3.1 ротации, а за тези извън АО – 3.3 ротации.