ВЛАДИМИР ДЕРМЕНДЖИЕВ

 

ВЛАДИМИР ДЕРМЕНДЖИЕВ
(1943 – 2001)

Vladimir Nikolov DERMENDJIEV

ВЛАДИМИР ДЕРМЕНДЖИЕВ (1943 – 2001)

   Владимир Николов Дерменджиев е роден на 6 ноември 1943 г. в град Гоце Делчев. През 1963 г., след завършването на средното си образование в техникума по механотехника в гр. Станке Димитров, той продължава образованието си във физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” със специалност астрономия. Като студент той проявява особено силен интерес към Слънцето и проблемите на слънчевата физика. През 1968 г., под ръководството на доцент Ангел Бонов, той защитава дипломна работа по слънчева астрономия. От 1969 г. до 1976 г. В. Дерменджиев работи като математик в изчислителния център на град Кюстендил. През този период той продължава да работи по проблемите на Слънцето и през 1976 г., под ръководството на доцент А. Бонов, защитава дисертация на тема „Изследване на височината, хелиографското разпределение и цикличната активност на слънчеви протуберанси

   През 1977 г. В. Дерменджиев става научен сътрудник в Секцията по Астрономия (сега Институт по астрономия) на БАН. През 1979 той осъществява едногодишна специализация в Краков, Полша, а през 1984 – тримесечна специализация в Мьодонската Обсерватория в Париж. През 1995 г. В. Дерменджиев защитава докторска дисертация по темета „Възникване и динамика на активни явления в слънчевата атмосфера” и става доктор на физическите науки. Същата година той става професор в Института по астрономия. Той бе директор на Института по астрономия в периода 1993-1995 г., негов научен секретар в периода 1996-2000 г. и дългогодишен член на Научния съвет на Института по астрономия.

   През 1985 г. В. Дерменджиев основава сектор „Слънце” към Секцията по Астрономия на БАН и е негов ръководител до смъртта си. поставяйки по този начин началото на системни изследвания по физика на Слънцето В България. Специално внимание обръща на стартирането на собствени наблюдения на Слънцето и слънчевата активност и през периода 1992-1993 г. по негова инициатива и под негово ръководство бе построена Слънчевата кула в Националната астрономическа обсерватория – Рожен със слънчев рефрактор за наблюдения на Слънцето в бяла светлина.

   В. Дерменджиев работи активно по проблемите на спокойните протуберанси, техните вътрешни движения и осцилации. и процесите на дестабилизация водещи до ерупция на спокоен протуберанс и появата на слънчево избухване. В редица негови теоретични изследвания, основани на оригинални хидродинамични и магнитохидродинамични модели са предложени компютърни симулации на подобни процеси, протичащи в атмосферата на Слънцето.

   Част от неговите изследвания са посветени на слънчевата активност в миналото. Той е един от съавторите на нов метод за определяне на индиректен индекс на слънчевата активност, наречен „Микрозоналност на луминисценцията на пещерни натеци”. Този нов метод позволява да бъде проследена слънчвата активност назад във времето до около 35 000 години с разделителна способност в рамките на фазата на 11-годишния слънчев цикъл.

   Обекти на негови изследвания са били ярките рентгенови точки в слънчевата атмосфера, активността на зелената корона, както и слабата коронална Н-alpha емисия.
Професор Дерменджиев бе една от основните фигури при подготовката, организирането и осъществяването на българската програма за наблюдението на пълното слънчево затъмнение на 11 август 1999 г. Като секретар на Националния комитет за наблюдение на затъмнението той изигра решаваща роля за успешното протичане на кампанията.

   Освен в областта на хелиофизиката, професор Дерменджиев проявяваше изключителен интерес към археоастрономията. Редица негови изследвания са посветени на възникването на астрономията в нейния зачатъчен стадий. Обект на тези изследвания бяха астрономическите познания на предисторическите обшества, обитаващи Западните Родопи.

   Освен качествата си на изключително ерудиран учен професор Дерменджиев бе добър преподавател и научен ръководител. Освен лекциите, които четеше във физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” той имаше голям брой дипломанти и докторанти. С ярката си личност и своята добронамереност той увличаше студентите и по-младите колеги, създавайки по този начин българската школа по физика на Слънцето.

   Професор Дерменджиев бе добре познат както в страната, така и по света. Той работеше по съвместни проблеми с редица звена и институти на БАН. Активно международно сътрудничество той провеждаше с колеги от Франция, Полша, Чехия, Словакия, Румъния, Турция и Англия. Той бе член на много научни организации – Международния Астрономически Съюз, Европейския Астрономически Съюз, JOSO (Jojnt Organization for Solar Observations) и др.

   Неговото научно наследство обхваща над 150 статии, публикувани в престижни наши и международни научни списания. Има няколко книги и обзори. Неговите трудове са многократно цитирани от много изследователи в страната и по света.